Дискотека "Балкан", "Механата" до казармата и сладоледеният салон в х-л "Мизия.

Спомнихте ли си ги? Бяха само част от живота в Търговище през онези години, наричани условно "преход". Тъй като имах възможност да бъда дете заради раждането ми през 1987 г., съм съхранил безценни спомени, които, като в свой блог съм длъжен да споделя поне със самия себе си. Няма как да не започна с чичкото, който в момента свири на туба в "Духовия оркестър" в града и който продаваше навремето сладолед на топки. За кратко, по стечение на обстоятелствата с приятели го кръстихме "татьовата". Неговата количка със сладолед "Ескимо" стоеше до сегашната "Контеса". Неговата конкуренция пък беше до тогавашното барче "Дионисий"(още преди това с прякор "Пилето") и настоящо кафене. Простете, но не се сещам как се казваше, само май стои срещу т.нар. кафе "Трите феса". То беше преструктуриано навремето от една "Руска книжарница", в която обичах да ходя и с часове да се правя, че търся нещо, а в същото време да разглеждам книгите безплатно. До нея, на място на сегашни закусвални и някакви магазини за "булки", от които не става ясно дали се продават невести или само роклите им, гордо стояха "грамофонните плочи". По-надолу от тях единственият и, поправете ме, май първият магазин "Детски обувки". И кой знае защо, се продаваха предимно обуща 42-ри номер. Тогава в България се утвърди една нова мода - да се носят сандали с чорапи по пример на немските ни туристи в момента, а също и грозните плетени обувки, които оставиха един неизлечим спомен в българската мода. Срещу "обувките" се издигаше една сграда, в която се сещам, че майка ми ме водеше насила, за да гледаме разни дрехи - "Градски универсален магазин". Подчертавам "гледаме", защото по думите й било много скъпо заради високите наеми, които плащат търговците. Отплеснах се! Започнах да говоря за конкурента на сладоледаджията с колелото и смешните очила - "татьовата". На 50-100 м сякаш нарочно беше построена една смачкана синя барака, по известна за нас, децата като "Зайчето". Дядото, който продаваше сладоледа, правеше форма на "зайче" във вафлена фунийка. Обичаше децата - на 1-ви юни, Ден на детето, раздаваше с безплатен сладолед всички малчугани. Уви, наскоро почина.
Баба ми пък работеше в т.нар. "Хлебарници", които достойно носеха името си заради многобройните трупове на хлебарки там. Таванът им  беше в паяжини, които нямаше кой да изчисти заради мегаломанската комунистическа височина от 3 метра. В същото време работеше пословичната сладкарница "Лилия", където бозата беше 10 лв., а баничката - 20. Оплютият от мухи вентилатор, както тогава и така и сега, още се върти, закачен на тавана. Лелките са все още същите "киселячки" като през 90-те години - "НЯМА! ЧАКАМЕ ДА ГИ ИЗКАРАТ!" се крещеше на всеки, посмял да поиска кифла с мармалад, виждайки, че тавите около 15:30 ч са празни. Живеех до магазин от същата верига на "Хлебозавода", който наричахме "Цвятковата фурна". Вече на 22, така и не разбрах защо го бяха кръстили на някой си Цвятко. Само помня, че в него имаше хляб Стара Загора, Добруджа, типов, грахам и тип "София", с препечена коричка. Откриха и друг магазин до вкъщи, този в сградата на "НТС-то". Едно сдружение с неясна цел и изпочупени прозорци. В него продаваха любимите ми пасти "Балкан", вафли "Свежест" и шоколадчета „Република”. По-късно и ледени сокчета, които още се чудя с какво са привлекли моето внимание. Няма как да опиша с думи колко беше досадно да нося мрежа с 2 празни лимонадени бутилки и 3-4 бирени, които да сменя за пълни срещу гигантските 10 лв. и лика на Георги Димитров върху 20-толевките от "НТС-то". Освен тях сменяхме прословутите зелени шишета за олио. Така както няма да забравя пускането на телевизия "Глобо" и шефа й - покойния Христо Бухларски, станал легенда в града приживе. Имаше 20-тина канала, като безспорен хит бяха МСМ и Cartoon network. Най-гот ми бяха анимациите "Маската", Том и Джери", "Флинтсоун" и "Джони Куест". Те, разбира се нямаха как да се сравнят с предаването "Уолт Дисни представя..." в 19:05 в неделя, когато вървеше Кеворк по Ефир 2 и Италианското калчо. Когато Джейн Симиор влизаше вкъщи с "Доктор Куин, лечителката" и любимият й Съли. Когато имаше "Алф", Костенурките нинджа", "Капитан Планета", "Патешки истории", "Гумените мечета", "Чип и Дейл", "Заливът Беглец", "Капитан Балу", "Опасният залив" и петъчното "Часът на Уорнър".
Да се върнем към Търговище. Дискотеки почти нямаше, не че сега ги има заради пропуснатия корен на думата - "диско". От "100 години" съществуваха ресторант-бар-дискотека "Механата" срещу казармата и "Балкан" - до великата агенция за некролози "Атанасови". Най-популярното "Борово око" тогава перманентно беше затворено – когато и да ходех на разходка покрай езерото. До него имаше една, вече порутена сграда, на ресторант-дискотека "Боровец", където взех първия си автограф от, представете си - Мустафа Чаушев, който през 1991-1992 е бил на гребена на вълната. Подписа се на листче, което по-късно родителите ми залепиха на негова плоча, направена в митичния "Балкантон". Слушах я, както и "Приказки на старата костенурка" на грамофон "Респром". Слушах още "Осмиянко", "Къде живее дядо Мраз" и "They don"t care about us" на Майкъл Джексън през 1996-та, но вече на касетка. Любимците по магнитните ленти бяха Джейсън Донован със "Sealed with a kiss", дуетът му с Кайли Миноуг и пловдивските касети на "Замунда". Тогава си падах по "Дългата ръка на Шао-лин", каратистката Синтия Ротрок, "Американски самурай", "Мечът в камъка", "Трудна мишена", "Сам вкъщи 1,2,3", "Юмрукът на Северната звезда" Дон „Дракона” Уилсън и "Боговете сигурно са полудели - 3 и 1/4". Тези филмови шедьоври, както и най-новото на Майкъл Дудиков, взимахме от Недко-Пирата. Една видеотека, която имаше функцията на сегашните торенти. Когато дори Шварценегер нямаше представа кога е промоцията на филма му, Недко вече го даваше под наем. Никога няма да забравя как си взех филма с Майкъл Джордан "Космически забивки" и през цялото време гледах сенките на преминаващите хора от някакво кино, от където беше направен записът. На финала светнаха и лампите. В града имаше и кино - не много скъпо, тъй като успявах да се пласирам поне веднъж месечно и да гледам "Съдията Дред" и "Междузвездни войни". Най-любимо си остана "Змия в сянката на дракона" с Джеки Чан - елементарна каратека без видимо никакъв смисъл. Но ми харесваше! Защото след това пресъздавахме всички движения на Джеки на улицата. Там играехме футбол, баскетбол в "Икономиката", на стражари и апаши и се замервахме с "лепкащи трънчета", целейки се в косите, особено на момичетата. Най-готина беше играта на "Бразилска", "Всеки лаком" и "Гъзенка", където след като загубиш се надупваш и ти целят дупето в двора на ОУ "Христо Ботев", което завърших. До него беше открита една от малкото баничарници "Регата", в която редовно плюскахме мазни банички в голямото междучасие. Събирахме и миришещи картинки, които имали наркотици, както дъвките "Минт", "Турбо" и Център шок", и близалките с вкус на "Кока-кола". Посещавахме „близнаците” в тунела на ОКС-то, купувайки си сладолед „Делта”, чиято конкуренция бяха продуктите на „Евга” и „Дарко”. Давахме си спестените левчета на някакъв мъж в сградата на театъра, който държеше електронните игри "Street fighter" и "Мустафата", по неизвестна с името „Кадилаци и динозаври”. В това помещение дори успях да хвана въшки от просещи циганчета, влезли да изхарчат просията за деня и да попушат на спокойствие някой фас на 10-тина години. Вместо да учим какъв е смисълът на Алековия "Бай Ганьо", ходехме да попиваме знания как се прави фаталът на Суб Зеро и Лу-Кенг в нашумялата "ротативка" Мортал комбат. Прибирахме се "уморени" от училище и хващахме джойстика на "Нинтендо" или китайския боклук "Терминатор" и можехме с часове да пъхаме жълтите дискети със "Супер Марио", "Road Fighter"(Ти си червена кола, която трябва да изпревари жълтите. А като нямаш катастрофа, на края на нивото минава Супермен) или ‘Цирка”. Вечерта гледахме без пари лятно кино, преобразувано в блок, тъй като живеехме на 50 м от екрана. Тогава изгледах всички серии на "Индиана Джоунс" с Харисън Форд. На сутринта - ваканция, "ура"! Още в 9:00 ч се ходеше на колодрума до бившата казарма да се играе футбол. Бандата ни беше съставена от "таралежи", които имаха "връзки" на градския стадион "Димитър Бурков", където прескачахме огради с помощта на пазача. В града имаше само 2 светофара, като пресичахме единия на път за стадиона. Мислехме, че във всички градове е така - малка, но спретната община с 2 пешеходни пътеки. Уви, бяхме опровергани от софийски хлапета, които идваха при баба и дядо през лятната ваканция. Те ни разказа, че нямат цветарска улица и че петъчният битак в Търговище е постоянно явление на Жълтите павета. Ококорихме очи и като ни запознаха с всекидневието си, което започвало с чакане на светофара около 4-5 минути. Струваше ни се, че преувеличават, но сами усетихме полъха на столицата вече след години. Битакът вече се смени! Местоположението му в близост до градската джамия стана централният път София-Варна, което очевидно не промени циганията и статута му на "търговищкото Илиянци". Не изгони и всеизвестния продавач на новоизлюпилите се компакт-дискове с мини-система "Техникс", който и до сега отразява хронологията "Радка-Пиратка" - "Преслава". Негов колега в разцвета на Macarena стоеше гордо с т.нар. пиратски компилации "Авто хитове" под сегашната сграда на областта, за чиято функция не мога да си спомня, но знам, че беше доста грозновато и изпочупено здание.
Това бяха няколко часа на спомени! Оставям на вас да добавяте своите спомени за град Търговище през 90-те години.

Бате,верно голяма носталгия ...аз съм набор 89 и имам само откъслечни спомени но зайо байо и лилия ги помня...както и мизерията и ходенето със сефери за храна.

Бях вионки през 90-те в Търговище. Колко бързо върви времето, 20 години за мен сякаш бе вчера. Самият град бе досег с цивилизацията - кино, градски отпуск, разговори по уличен телефон със семейството, баня :) Какво е станало сега с казармите? Има ли нещо построено там или е изоставено? Иска ми се да се върна за един ден в Търговище, където всъщност минаха 18 месеца от моя живот.

Казармата беше съборена още преди 5-6 години, нищо от онези времена вече почти не съществува, но важен е споменът :) Без него животът е безсмислен.

През 90-те бе трудно време за България, режим на тока, купони, току що се появиха видеотеките и гледахме филми, когато можем, слушахме радио, гледахме първа програмата на телевизията... Интересно ми е как се е променил града и кое е останало... Някой ден ще дойда за малко в този прекрасен град :)

схема фамильного древа рубан фамилия значения корней в русских фамилиях г бежецк поиск по фамилии смена фамилии загс еврейские имена фамилии фамилия кузькин откуда пошла фамилия куранов еврейские имена и фамилии фамилия мелешкин самая распрастраненныя фамилия история своей фамилии родословная иисуса христа кричит фамилия настоящая фамилия французского писателя стендаля

поиск фамилии мтс <a href=http://comquinete.h12.ru/cat4/familii-aristokratov.html>фамилии аристократов</a> фамилия гомонов <a href=http://dulltzaledac.h12.ru/cat4/familii-26-bakinskih-kommisarov.html>фамилии 26 бакинских коммисаров</a> экстрем фамилия <a href=http://prodlineden.h12.ru/cat8/foto-mazdi-familii.html>фото мазды фамилии</a> стрелец шибанов обозначение фамилии <a href=http://riesublownmu.h12.ru/cat9/rodoslovnaya-kniga-voronezhskoy-gubernii-somovi.html>родословная книга воронежской губернии сомовы</a> закусилов фамилии <a href=http://esnethemoo.h12.ru/cat1/familiya-shtol-proishozhdenie.html>фамилия штоль происхождение</a>

соичиро хонда фамилия звонкая значение имени фамилии какой национальности фамилия ямщиков найти происхождение фамилии эгиев вымышленная фамилия фамилия жены михаила боярского история возникновения фамилии ершов история фамилии елманов смена фамилии приказ значение имени фамилии волков руслан

родословная путина в.в. национальность <a href=http://anunbridfun.h12.ru/cat3/familii.html>фамилии</a> фамилия яниса райниса <a href=http://toremutat.h12.ru/cat1/otkuda-poshla-familiya-nikulkin.html>откуда пошла фамилия никулкин</a> инструкция по эксплуатации мазда фамилия <a href=http://nordtilesmo.h12.ru/cat6/uznat-po-nomeru-familiyu.html>узнать по номеру фамилию</a> фамилия арины родионовны <a href=http://isicalmi.h12.ru/cat6/istoriya-proishozhdenii-familii-titarev.html>история происхождении фамилии титарев</a> могутов-генеалогия <a href=http://abchedubcu.h12.ru/cat10/rodoslovnaya-mstislava-udalogo.html>родословная мстислава удалого</a>

настоящая фамилия алисии алонсо русская родословная фамилия владельца мобильного телефона 89085667503 генеалогическое дерево фамилии медоевых происхождения литовских фамилии