Може би някой ще каже "че те да бяха една и две...". Да, така е, стотици са, може и да са хиляди. Ако има някой луд, може да започне да ги брои. Но напоследък има някои нови създаващи се традиции в полето на простотията, които ми се иска да засегна в няколко поредни постинга. Плюенето и секненето по улицата, къркането и пребиването на жената, свръхинтелигентните попфолк певици, носенето на къси панталонки с опънати до коляно чорапи, облекчаването в градския фонтан(най-сърдечни поздрави за Румен Петков), срането в някой подлез и още, и още, и още куп неизброими подобни прояви станаха като че ли доста банални. Едва ли и в момента някой обръща внимание на чичковците, които пикаят в градинките край Ректората. Или пък на размазаното ако, което посреща и изпраща всички с една и съща миризма минувачите по стълбите на подлеза между Ректората и Народното събрание. Дори не обръщам, лично аз, вече каквото и да е внимание на изказването на една певица, че другата била дебела свиня, пък трета казала „не, това няма общо, нали има силикон и пее”, ама се намесил Милко Калайджиев…Не, много е тъпо да се отделя нужното на тези приоритеноселяшки привички. И въпреки това, всяко нещо има своето време и мода. Ако вчера сме се възмущавали на глас, та дори ни е било смешно за едно, то днес съществуват съвсем нови и пресни примери за българския селяшки парадокс, съкратено БСП(всички съвпадения с реални лица и предмети са случайни).