Днес земята ни пустее,
не земя, а черен път.
И в душите се чернее 
неприязън към света.

Светлина в тунела няма - 
само прилепи летят,
а самотникът с измама
се моли, за да му простят.

Ти, самотнико, си грешен,
за живота ти не си,
с опит жалък, неуспешен
прегази свойте бъднини.

Лицемерен си низък!
Мида във човешки вид,
ала краят ни е близък - 
минута, час - и гръцки мит.

Може да не вярваш днеска - 
утре сам ще видиш ти,
че за своята гротеска 
погрижихме се сам сами!

И след време ще се питаш:
Що ли сторих пък сега?!
И безцелно ще отлиташ
към ада във очи с тъга.

25.IV.2007 г.

Васил Василев