Тази година започна отвратително за Европа и за САЩ, но както винаги нещата при нас винаги са десеторно по-лоши. Газова криза, правителство с два пищова на гол тумбак, студ и мраз, задръствания на Калотина – въобще едно подобаващо начало на 2009-то лето, което вижда се отново ще остане в черния списък на годините на прехода. В цялата тази бъркотия у нас обаче предстоят две знакови събития, които кой знае защо не вещаят нейното разплитане, не защото не сме изненадани какво и как ще стане, или пък кои отново ще са хората на прицел, а именно поради великата фраза на Бай Ганьо „всички са маскари”. Е, вярно е, маскари са, но все си мисля, че тези там горе не произхождат от остготските племена или от американските апахи, а от нас, от българския народ, който предполагам е представен изцяло от нас. Въпреки че постоянно търсим оправдания, за да се успокоим, че нямаме вина и слагаме най-различни имена на властимащите като агенти, комунисти, турци, цигани, евреи, масони и още куп определения, то не можем да прикрием, колкото и да опитваме техния произход – част от народа на България. Сиреч – простички чаркове и болтчета от една машина, която винаги ще работи без тях, но те без нея са нищо. Ако не е Петър, ще е Иван, ако и Иван не е – ще е Георги(съвпаденията с имената са случайни!).
Тази година предстоят избори за българските депутати в Европейския парламент, както и вот за съставяне на ново правителство и парламент. Още в края на 2008-ма се заговори за това, как да се процедира в случая – дали те да бъдат на една дата или в два отделни дни. За първата възможност беше създаден инициативен комитет от интелектуалци(?), чиито аргументи са доста постни, за да убедят песимистите(колкото и да са малко у нас), че тяхната теза е по-правилна. Другото предложение, което е и конституционно правилно се лансира най-вече от депутатите на БСП. Един младеж в съботното предаване на Светла Петрова доста правилно отмести акцента от дебата в посока „това ли ни е най-важното”. И може би с право, на цъфналата и вързала България само изборите са й кусур. Въпреки това дискусията съществува, макар че 0.01% от населението го засяга лично. Защо? Както показва историята от близките десетина година, на българина не му се гласува въобще, дори, когато изборите са само веднъж годишно. Питам се само какво ще стане, ако вотовете са два. Подозирам, макар да не съм прехвален социолог с футуристично виждане. На парламентарните избори ще отидат хора, въпреки че няма да са задоволителен брой, а на тези за евродепутати – още по-малко. На тях впрочем се знае кои ще са най-силно представените електорати, които май отново ще вкарат същия брой депутати, именно заради малкия брой гласове. От тази манипулация най-много би спечелила БСП, която види се на парламентарните няма да види добри времена, защото там „пълнежът” на урните ще е далеч по-солиден. А гласовете на пословичните „червени бабички” ще бъде стопен в общите гласове на ГЕРБ. Т.е. – евроизборите ще зависят от твърдите електорати, какви само БСП и ДПС могат да докарат до 5-6 депутати и тази година заради прекалено ниския интерес от страна на останалите избиратели. От друга страна, провеждайки двата вота в един и същи ден, биха се получили доста изненади от избирателите, които и без това са пуснали гласа си за едното, та какво ли ще пречи и за другото, и без това са в секцията… От червената партия обясняват това, според тях нелогично положение, с наивното „трябва ли за всеки такъв случай да променяме конституцията, хората ще се заблудят(?) и няма да можем да разграничим предложенията си за двата избора”. Какво ли ще разграничават червените не става ясно. Единственото ясно е, че програмите от 100 години са едни и същи, а гласоподавателите отдавна не им обръщат внимание, защото винаги са гласували за партия или за личност, били те СДС, БСП, Бойко Борисов, Красимир Каракачанов и пр. Човек трябва да е истински сляп, за да си помисли, че конкретен избирател за нашия парламент ще гласува, например за ГЕРБ, а за евроизборите ще предпочете БСП, например. Оттук произлиза и съмнението за коректността на КБ, която върло подкрепя идеята за двудневни избори, която впрочем отново ще мине през Народното събрание, което за пореден път ще услужи на столетницата. От всичко това има и едни голям позитив – „услугата” няма да е в полза на парламентарните избори, които са с пъти по-важни за нас, а ще й послужи като инструмент за избиране на някакви депутати с енигматична за всички ни служба в някаква сграда, която се показва по телевизията само когато наистина са изчерпани новините с новородено пингвинче от рядък вид.Към 16 часа тимът на генералисимуса води...
Към 17,30 часа отборът на женерал дьо Кл...
